15 oct 2011, 14:03

Ручеят

  Poesía » Otra
599 0 5

 

И ручеят на дните ми надоле

води повлече бавно,

към безкрая.

А беше буен и пенлив - отколе,

когато тъй далечен беше края...

 

Как сладко ромонеше свойта песен

и криеше под камъните

мренки...

Планински връх оглеждаше унесен

във него лик зелен и дълги сенки.

 

И сякаш стягаха го бреговете,

на камъчета често

се гневеше.

Течеше - нескован от ледовете,

прозрачност във водите му искреше...

 

Ала назад остана планината

и стръмният ù склон

със свойта сила...

Тече сега смирено в равнината

и тя е яростта му укротила.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...