Ручеят

15 окт. 2011 г., 14:03

Поэзия » Другая

468 0 5

И ручеят на дните ми надоле

води повлече бавно,

към безкрая.

А беше буен и пенлив - отколе,

когато тъй далечен беше края...

Как сладко ромонеше свойта песен

и криеше под камъните

мренки...

Планински връх оглеждаше унесен

във него лик зелен и дълги сенки.

И сякаш стягаха го бреговете,

на камъчета често

се гневеше.

Течеше - нескован от ледовете,

прозрачност във водите му искреше...

Ала назад остана планината

и стръмният ù склон

със свойта сила...

Тече сега смирено в равнината

и тя е яростта му укротила.