slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
15 окт. 2011 г., 14:03

Ручеят

596 0 5

 

И ручеят на дните ми надоле

води повлече бавно,

към безкрая.

А беше буен и пенлив - отколе,

когато тъй далечен беше края...

 

Как сладко ромонеше свойта песен

и криеше под камъните

мренки...

Планински връх оглеждаше унесен

във него лик зелен и дълги сенки.

 

И сякаш стягаха го бреговете,

на камъчета често

се гневеше.

Течеше - нескован от ледовете,

прозрачност във водите му искреше...

 

Ала назад остана планината

и стръмният ù склон

със свойта сила...

Тече сега смирено в равнината

и тя е яростта му укротила.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0