Ручеят
И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края...
Как сладко ромонеше свойта песен
и криеше под камъните
мренки...
Планински връх оглеждаше унесен
във него лик зелен и дълги сенки.
И сякаш стягаха го бреговете,
на камъчета често
се гневеше.
Течеше - нескован от ледовете,
прозрачност във водите му искреше...
Ала назад остана планината
и стръмният ù склон
със свойта сила...
Тече сега смирено в равнината
и тя е яростта му укротила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
