Ручеят

15.10.2011 г., 14:03 ч.

Поезия » Друга

5.0 (4)

505 0 5

И ручеят на дните ми надоле
води повлече бавно,
към безкрая.
А беше буен и пенлив - отколе,
когато тъй далечен беше края...
Как сладко ромонеше свойта песен
и криеше под камъните
мренки...
Планински връх оглеждаше унесен
във него лик зелен и дълги сенки.
И сякаш стягаха го бреговете,
на камъчета често ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прегръдка от стихове
Срок на годност

Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
Пазете я жива

> ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...

Още произведения »