Izumrudkata (Катя)
22 290

2 jun 2020, 0:40

Рухване на пясъчните кули

Poesía » Verso libre

1.6K 4 5

Цял живот - изграждах

пясъчните кули...

поставих ги дори

на пиедестал ...

забравих себе си,

забравих всичко...

забравих земната

си мисия...!

Градях с илюзия

отминала любов...

гребях от пясъка

надежда...

а вечер морските

вълни я разпиляваха

и няма нищо -

само празнота

и отминало смирение.

И рухнаха последните

илюзии - отминала любов

не се завръща и заедно

с надеждата отми ги

морската вода...!

Отдавна ги погълна

в бездната...

И нямам нищо -

само празнота,

където болката пулсира,

дори няма руини...

защото времето

ги заличава...

Била ли съм...?

Тъй влюбена

и тъй изпълнена

с надежда...

Отново - как ли?

Да повярвам...,

че съществува

любовта...,

че надеждата

крила ми дава!

Отмива времето следите

и рухват пясъчните кули.

Не, не виждам смисъл

и нямам сили,

всяко златно зрънце,

да редя отново...

Вървя по - пясъка

и все повече

се отдалечавам...

Любов ли беше?

Или надежда...,

че бурята ще ме подмине!

Вървя по - пясъка

а вълните на времето

отмиват тихите ми стъпки.

Била ли съм...?

На морска пяна се превръщат

разпилените ми чувства...

и бурните вълни връхлитат,

срещу илюзорният им блясък!

01.06.2020г

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Младен, Руми Георги и Иван, благодаря ви от сърце
за хубавите думи и прекрасните ви коментари.
Толкова се радвам да ви видя на моята страница!
Благодаря на авторите поставили стиха в любими!

2020-06-02T21:36:02+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Много съкровени чувства вибрират в стиха. Поздравления!

2020-06-02T18:43:20+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Знаеш ли, един ден една от кулите се оказва от мрамор и опира в небето с площадка за летящите...
Това, към лирическата.
Поздравявам те.

2020-06-02T11:36:50+03:00
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Цял живот...Градях илюзий...Отмива времето следите...И бурните вълни връхлитат срещу илюзорният им блясък...Била ли съм?
Стахотно!Поздравления.Била си и Ти си,щом тез въпроси си задаваш.

2020-06-02T09:15:16+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Тези състояния, подвластни на съмнения, които толкова красиво са изразени в настоящото стихотворение, спохождат всеки човек. Аз винаги ги приемам за себе си с благодарност. Защото въпросът:

"Бил(а) ли съм...?
На морска пяна се превръщат
разпилените ми чувства...
и бурните вълни връхлитат,
срещу илюзорният им блясък!",

поднесен така поетично, ни води до пълен катарзис. На дъното на едно своеобразно отчаяние ние винаги сме тъждествени на себе си и нямаме маски, за да играем театрални роли. И рано или късно получаваме от небето нови шансове! Поздравявам те за стиха, Катя! Разтърсващ е.

2020-06-02T08:17:27+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0