Izumrudkata (Катя)
290 3762
2.06.2020 г., 0:40 ч.

Рухване на пясъчните кули 

  Поезия » Свободен стих
1326 4 5

 

Цял живот - изграждах

пясъчните кули...

поставих ги дори

на пиедестал ...

забравих себе си,

забравих всичко...

забравих земната

си мисия...!

Градях с илюзия

отминала любов...

гребях от пясъка

надежда...

а вечер морските

вълни я разпиляваха

и няма нищо -

само празнота

и отминало смирение.

И рухнаха последните

илюзии - отминала любов

не се завръща и заедно

с надеждата отми ги

морската вода...!

Отдавна ги погълна

в бездната...

И нямам нищо -

само празнота,

където болката пулсира,

дори няма руини...

защото времето

ги заличава...

Била ли съм...?

Тъй влюбена

и тъй изпълнена

с надежда...

Отново - как ли?

Да повярвам...,

че съществува

любовта...,

че надеждата

крила ми дава!

Отмива времето следите

и рухват пясъчните кули.

Не, не виждам смисъл

и нямам сили,

всяко златно зрънце,

да редя отново...

Вървя по - пясъка

и все повече

се отдалечавам...

Любов ли беше?

Или надежда...,

че бурята ще ме подмине!

Вървя по - пясъка

а вълните на времето

отмиват тихите ми стъпки.

Била ли съм...?

На морска пяна се превръщат

разпилените ми чувства...

и бурните вълни връхлитат,

срещу илюзорният им блясък!

 

01.06.2020г

Катя Джамова

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младен, Руми Георги и Иван, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и прекрасните ви коментари.
    Толкова се радвам да ви видя на моята страница!
    Благодаря на авторите поставили стиха в любими!
  • Много съкровени чувства вибрират в стиха. Поздравления!
  • Знаеш ли, един ден една от кулите се оказва от мрамор и опира в небето с площадка за летящите...
    Това, към лирическата.
    Поздравявам те.
  • Цял живот...Градях илюзий...Отмива времето следите...И бурните вълни връхлитат срещу илюзорният им блясък...Била ли съм?
    Стахотно!Поздравления.Била си и Ти си,щом тез въпроси си задаваш.
  • Тези състояния, подвластни на съмнения, които толкова красиво са изразени в настоящото стихотворение, спохождат всеки човек. Аз винаги ги приемам за себе си с благодарност. Защото въпросът:

    "Бил(а) ли съм...?
    На морска пяна се превръщат
    разпилените ми чувства...
    и бурните вълни връхлитат,
    срещу илюзорният им блясък!",

    поднесен така поетично, ни води до пълен катарзис. На дъното на едно своеобразно отчаяние ние винаги сме тъждествени на себе си и нямаме маски, за да играем театрални роли. И рано или късно получаваме от небето нови шансове! Поздравявам те за стиха, Катя! Разтърсващ е.
Предложения
: ??:??