Рухване на пясъчните кули
Цял живот - изграждах
пясъчните кули...
поставих ги дори
на пиедестал ...
забравих себе си,
забравих всичко...
забравих земната
си мисия...!
Градях с илюзия
отминала любов...
гребях от пясъка
надежда...
а вечер морските
вълни я разпиляваха
и няма нищо -
само празнота
и отминало смирение.
И рухнаха последните
илюзии - отминала любов
не се завръща и заедно
с надеждата отми ги
морската вода...!
Отдавна ги погълна
в бездната...
И нямам нищо -
само празнота,
където болката пулсира,
дори няма руини...
защото времето
ги заличава...
Била ли съм...?
Тъй влюбена
и тъй изпълнена
с надежда...
Отново - как ли?
Да повярвам...,
че съществува
любовта...,
че надеждата
крила ми дава!
Отмива времето следите
и рухват пясъчните кули.
Не, не виждам смисъл
и нямам сили,
всяко златно зрънце,
да редя отново...
Вървя по - пясъка
и все повече
се отдалечавам...
Любов ли беше?
Или надежда...,
че бурята ще ме подмине!
Вървя по - пясъка
а вълните на времето
отмиват тихите ми стъпки.
Била ли съм...?
На морска пяна се превръщат
разпилените ми чувства...
и бурните вълни връхлитат,
срещу илюзорният им блясък!
01.06.2020г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много съкровени чувства вибрират в стиха. Поздравления!
-
Знаеш ли, един ден една от кулите се оказва от мрамор и опира в небето с площадка за летящите...
Това, към лирическата.
Поздравявам те. -
Цял живот...Градях илюзий...Отмива времето следите...И бурните вълни връхлитат срещу илюзорният им блясък...Била ли съм?
Стахотно!Поздравления.Била си и Ти си,щом тез въпроси си задаваш. -
Тези състояния, подвластни на съмнения, които толкова красиво са изразени в настоящото стихотворение, спохождат всеки човек. Аз винаги ги приемам за себе си с благодарност. Защото въпросът:
"Бил(а) ли съм...?
На морска пяна се превръщат
разпилените ми чувства...
и бурните вълни връхлитат,
срещу илюзорният им блясък!",
поднесен така поетично, ни води до пълен катарзис. На дъното на едно своеобразно отчаяние ние винаги сме тъждествени на себе си и нямаме маски, за да играем театрални роли. И рано или късно получаваме от небето нови шансове! Поздравявам те за стиха, Катя! Разтърсващ е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за хубавите думи и прекрасните ви коментари.
Толкова се радвам да ви видя на моята страница!
Благодаря на авторите поставили стиха в любими!