Рухване на пясъчните кули

Comments

• 

  Izumrudkata (Катя)

  Младен, Руми Георги и Иван, благодаря ви от сърце
  за хубавите думи и прекрасните ви коментари.
  Толкова се радвам да ви видя на моята страница!
  Благодаря на авторите поставили стиха в любими!

  2020-06-02T21:36:02+03:00
• 

  Mitvans (Иванъ Митовъ)

  Много съкровени чувства вибрират в стиха. Поздравления!

  2020-06-02T18:43:20+03:00
• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Знаеш ли, един ден една от кулите се оказва от мрамор и опира в небето с площадка за летящите...
  Това, към лирическата.
  Поздравявам те.

  2020-06-02T11:36:50+03:00
• 

  RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

  Цял живот...Градях илюзий...Отмива времето следите...И бурните вълни връхлитат срещу илюзорният им блясък...Била ли съм?
  Стахотно!Поздравления.Била си и Ти си,щом тез въпроси си задаваш.

  2020-06-02T09:15:16+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Тези състояния, подвластни на съмнения, които толкова красиво са изразени в настоящото стихотворение, спохождат всеки човек. Аз винаги ги приемам за себе си с благодарност. Защото въпросът:
  
  "Бил(а) ли съм...?
  На морска пяна се превръщат
  разпилените ми чувства...
  и бурните вълни връхлитат,
  срещу илюзорният им блясък!",
  
  поднесен така поетично, ни води до пълен катарзис. На дъното на едно своеобразно отчаяние ние винаги сме тъждествени на себе си и нямаме маски, за да играем театрални роли. И рано или късно получаваме от небето нови шансове! Поздравявам те за стиха, Катя! Разтърсващ е.

  2020-06-02T08:17:27+03:00