11 may 2013, 10:43

Русалка

  Poesía » Otra
957 0 0

на  К.


Знаеш ли, че си била русалка,

а косите ти - червен воал,

мислите ти - бели вишни,

а опашката зелен кристал...

 

Знаеш ли, че носиш пламък,

разноцветен като Божи дар.

Щом заспиш, ще те огрява, 

а събудиш ли се, става цял.

 

В думите ти се разчита детство.

По косите ти тече река.

Виждам във очите младост,

та макар духът ти да е стар.

 

Знаеш ли, че си била русалка,

а моряците се влюбвали във теб,

но когато стигали скалата,

си възкръсвала във призрак лек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...