11 may 2013, 10:43

Русалка

  Poesía » Otra
953 0 0

на  К.


Знаеш ли, че си била русалка,

а косите ти - червен воал,

мислите ти - бели вишни,

а опашката зелен кристал...

 

Знаеш ли, че носиш пламък,

разноцветен като Божи дар.

Щом заспиш, ще те огрява, 

а събудиш ли се, става цял.

 

В думите ти се разчита детство.

По косите ти тече река.

Виждам във очите младост,

та макар духът ти да е стар.

 

Знаеш ли, че си била русалка,

а моряците се влюбвали във теб,

но когато стигали скалата,

си възкръсвала във призрак лек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...