Русалка
на К.
Знаеш ли, че си била русалка,
а косите ти - червен воал,
мислите ти - бели вишни,
а опашката зелен кристал...
Знаеш ли, че носиш пламък,
разноцветен като Божи дар.
Щом заспиш, ще те огрява,
а събудиш ли се, става цял.
В думите ти се разчита детство.
По косите ти тече река.
Виждам във очите младост,
та макар духът ти да е стар.
Знаеш ли, че си била русалка,
а моряците се влюбвали във теб,
но когато стигали скалата,
си възкръсвала във призрак лек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
