Русалка
на К.
Знаеш ли, че си била русалка,
а косите ти - червен воал,
мислите ти - бели вишни,
а опашката зелен кристал...
Знаеш ли, че носиш пламък,
разноцветен като Божи дар.
Щом заспиш, ще те огрява,
а събудиш ли се, става цял.
В думите ти се разчита детство.
По косите ти тече река.
Виждам във очите младост,
та макар духът ти да е стар.
Знаеш ли, че си била русалка,
а моряците се влюбвали във теб,
но когато стигали скалата,
си възкръсвала във призрак лек...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
