11 мая 2013 г., 10:43

Русалка

954 0 0

на  К.


Знаеш ли, че си била русалка,

а косите ти - червен воал,

мислите ти - бели вишни,

а опашката зелен кристал...

 

Знаеш ли, че носиш пламък,

разноцветен като Божи дар.

Щом заспиш, ще те огрява, 

а събудиш ли се, става цял.

 

В думите ти се разчита детство.

По косите ти тече река.

Виждам във очите младост,

та макар духът ти да е стар.

 

Знаеш ли, че си била русалка,

а моряците се влюбвали във теб,

но когато стигали скалата,

си възкръсвала във призрак лек...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...