May 11, 2013, 10:43 AM

Русалка

  Poetry » Other
959 0 0

на  К.


Знаеш ли, че си била русалка,

а косите ти - червен воал,

мислите ти - бели вишни,

а опашката зелен кристал...

 

Знаеш ли, че носиш пламък,

разноцветен като Божи дар.

Щом заспиш, ще те огрява, 

а събудиш ли се, става цял.

 

В думите ти се разчита детство.

По косите ти тече река.

Виждам във очите младост,

та макар духът ти да е стар.

 

Знаеш ли, че си била русалка,

а моряците се влюбвали във теб,

но когато стигали скалата,

си възкръсвала във призрак лек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...