May 11, 2013, 10:43 AM

Русалка

  Poetry » Other
950 0 0

на  К.


Знаеш ли, че си била русалка,

а косите ти - червен воал,

мислите ти - бели вишни,

а опашката зелен кристал...

 

Знаеш ли, че носиш пламък,

разноцветен като Божи дар.

Щом заспиш, ще те огрява, 

а събудиш ли се, става цял.

 

В думите ти се разчита детство.

По косите ти тече река.

Виждам във очите младост,

та макар духът ти да е стар.

 

Знаеш ли, че си била русалка,

а моряците се влюбвали във теб,

но когато стигали скалата,

си възкръсвала във призрак лек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...