Русалка

25 dic 2009, 14:54

Poesía » Del paisaje

452 0 0

Подухва вятър, пясъкът лети.
Морето се бунтува в своите игри.
Море от пяна, море от мечти
се вижда в нейните очи.
Седи самотно на една скала
една русалка, една душа.
Покрива златистата й коса
лицето, обляно в доброта.
Слънцето сънливо скрива
своя лъч последен.
Изгрява в мрак от кадифе
първата звезда, нейната вечерна сестра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Русалка

Искате да прочетете повече?

Propuestas