Dec 25, 2009, 2:54 PM

Русалка

585 0 0

Подухва вятър, пясъкът лети.

Морето се бунтува в своите игри.

Море от пяна, море от мечти

се вижда в нейните очи.

 

Седи самотно на една скала

една русалка, една душа.

Покрива златистата й коса

лицето, обляно в доброта.

 

Слънцето сънливо скрива

своя лъч последен.

Изгрява в мрак от кадифе

първата звезда, нейната вечерна сестра.

 

"Няма ли щастие на таз земя?"

Русалката красива е пак сама.

Сама в синия безкрай.

Сама сега, сама докрай.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...