Dec 25, 2009, 2:54 PM

Русалка

587 0 0

Подухва вятър, пясъкът лети.

Морето се бунтува в своите игри.

Море от пяна, море от мечти

се вижда в нейните очи.

 

Седи самотно на една скала

една русалка, една душа.

Покрива златистата й коса

лицето, обляно в доброта.

 

Слънцето сънливо скрива

своя лъч последен.

Изгрява в мрак от кадифе

първата звезда, нейната вечерна сестра.

 

"Няма ли щастие на таз земя?"

Русалката красива е пак сама.

Сама в синия безкрай.

Сама сега, сама докрай.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...