25.12.2009 г., 14:54 ч.

Русалка 

  Поезия » Пейзажна
453 0 0
Подухва вятър, пясъкът лети.
Морето се бунтува в своите игри.
Море от пяна, море от мечти
се вижда в нейните очи.
Седи самотно на една скала
една русалка, една душа.
Покрива златистата й коса
лицето, обляно в доброта.
Слънцето сънливо скрива
своя лъч последен.
Изгрява в мрак от кадифе
първата звезда, нейната вечерна сестра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Маркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??