10 abr 2012, 11:02

Русалките не плачат 

  Poesía » De amor
1601 0 19

Морето ме рисува като мида,

изхвърлена на нечий бряг златист,

с най-перления блясък в очите

и глас изпод ръцете на арфист.

 

Морето закачливо разпилява

косите ми, събрани в сноп „тъга”,

напомня ми - „Русалките не плачат”,

душите им са песенна дъга.

 

И фарът стар за скъп другар ми спряга.

Моряшка песен кипва ми кръвта.

Едно-единствено морето все забравя -

русалките мечтаят за брега.

 

На Мили му

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??