Apr 10, 2012, 11:02 AM

Русалките не плачат 

  Poetry » Love
1524 0 19

Морето ме рисува като мида,

изхвърлена на нечий бряг златист,

с най-перления блясък в очите

и глас изпод ръцете на арфист.

 

Морето закачливо разпилява

косите ми, събрани в сноп „тъга”,

напомня ми - „Русалките не плачат”,

душите им са песенна дъга.

 

И фарът стар за скъп другар ми спряга.

Моряшка песен кипва ми кръвта.

Едно-единствено морето все забравя -

русалките мечтаят за брега.

 

На Мили му

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??