Русалките не плачат
Морето ме рисува като мида,
изхвърлена на нечий бряг златист,
с най-перления блясък в очите
и глас изпод ръцете на арфист.
Морето закачливо разпилява
косите ми, събрани в сноп „тъга”,
напомня ми - „Русалките не плачат”,
душите им са песенна дъга.
И фарът стар за скъп другар ми спряга.
Моряшка песен кипва ми кръвта.
Едно-единствено морето все забравя -
русалките мечтаят за брега.
На Мили му
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
