10.04.2012 г., 11:02 ч.

Русалките не плачат 

  Поезия » Любовна
1602 0 19

Морето ме рисува като мида,

изхвърлена на нечий бряг златист,

с най-перления блясък в очите

и глас изпод ръцете на арфист.

 

Морето закачливо разпилява

косите ми, събрани в сноп „тъга”,

напомня ми - „Русалките не плачат”,

душите им са песенна дъга.

 

И фарът стар за скъп другар ми спряга.

Моряшка песен кипва ми кръвта.

Едно-единствено морето все забравя -

русалките мечтаят за брега.

 

На Мили му

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??