В музея, сред старите вещи,
в покоя на хладния мрак,
в сандъче до каменни свещи...
Там, две руси къдрици под стъклен капак!
Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана,
толкоз руси, от пролетен вятър повяни,
толкоз мили в дланите топли на мама...
Там, две златни къдрици разстлани...
Те говорят, те гонят тъмата!
Те ни пазят в трудният час!
Те ни будят, лекуват сърцата!
Там, къдриците детски на Левски! ...