Русите къдрици
В музея, сред старите вещи,
в покоя на хладния мрак,
в сандъче до каменни свещи...
Там, две руси къдрици под стъклен капак!
Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана,
толкоз руси, от пролетен вятър повяни,
толкоз мили в дланите топли на мама...
Там, две златни къдрици разстлани...
Те говорят, те гонят тъмата!
Те ни пазят в трудният час!
Те ни будят, лекуват сърцата!
Там, къдриците детски на Левски!
Те са нашето скъпо имáне,
те ни светят в този живот!
И България пак, ще въстане!
И от роби, ще станем народ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
