Jan 8, 2020, 7:43 AM

Русите къдрици

  Poetry » Other
1.6K 0 4

В музея, сред старите вещи,

в покоя на хладния мрак,

в сандъче до каменни свещи...

Там, две руси къдрици под стъклен капак!

 

Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана,

толкоз руси, от пролетен вятър повяни,

толкоз мили в дланите топли на мама...

Там, две златни къдрици разстлани...

 

Те говорят, те гонят тъмата!

Те ни пазят в трудният час!

Те ни будят, лекуват сърцата!

Там, къдриците детски на Левски!

 

Те са нашето скъпо имáне,

те ни светят в този живот!

И България пак, ще въстане!

И от роби, ще станем народ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...