4 nov 2021, 6:45

Руският войник 

  Poesía » Filosófica, Civil
429 1 0

                                  Руският войник

 

 

Наш освободител руският войник, брат,

загивал в борба за нашата свобода.

Водил заедно на Шипка със своя събрат,

в борба с турците, загивали заедно с  ура.

 

И пак той дойде да се бие за родината,

не неговата родина а за България, нашата.

В студ и пек, слънце и дъжд той води борба,

падаше, ставаше не жалеше своя живота.

 

А народа български го посрещаше с цветя,

целуваше ръцете му с едно благодаря от душа.

И той се обръщаше и махаше им с усмивка,

ние сме братя не родни но братя по съдба.

 

И днес поглеждам на Альоша паметника,

и се събуждат в мен гордост и голяма тъга.

За загиналите руски войници за свобода,

за свободата на свойте братя, за България.

 

Благодаря ви войници, наши руски братя,

че сте зад нас в мир и в жестока война.

Ние близки сме по език и по добра душа,

благодарим ви за саможертва за родината.

 

 

 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??