4.11.2021 г., 6:45

Руският войник

757 1 0

                                  Руският войник

 

 

Наш освободител руският войник, брат,

загивал в борба за нашата свобода.

Водил заедно на Шипка със своя събрат,

в борба с турците, загивали заедно с  ура.

 

И пак той дойде да се бие за родината,

не неговата родина а за България, нашата.

В студ и пек, слънце и дъжд той води борба,

падаше, ставаше не жалеше своя живота.

 

А народа български го посрещаше с цветя,

целуваше ръцете му с едно благодаря от душа.

И той се обръщаше и махаше им с усмивка,

ние сме братя не родни но братя по съдба.

 

И днес поглеждам на Альоша паметника,

и се събуждат в мен гордост и голяма тъга.

За загиналите руски войници за свобода,

за свободата на свойте братя, за България.

 

Благодаря ви войници, наши руски братя,

че сте зад нас в мир и в жестока война.

Ние близки сме по език и по добра душа,

благодарим ви за саможертва за родината.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...