Наш освободител руският войник, брат,
загивал в борба за нашата свобода.
Водил заедно на Шипка със своя събрат,
в борба с турците, загивали заедно с ура.
И пак той дойде да се бие за родината,
не неговата родина а за България, нашата.
В студ и пек, слънце и дъжд той води борба,
падаше, ставаше не жалеше своя живота.
А народа български го посрещаше с цветя,
целуваше ръцете му с едно благодаря от душа.
И той се обръщаше и махаше им с усмивка,
ние сме братя не родни но братя по съдба.
И днес поглеждам на Альоша паметника,
и се събуждат в мен гордост и голяма тъга.
За загиналите руски войници за свобода,
за свободата на свойте братя, за България.
Благодаря ви войници, наши руски братя,
че сте зад нас в мир и в жестока война.
Ние близки сме по език и по добра душа,
благодарим ви за саможертва за родината.
© Валентин Миленов Все права защищены