Nov 4, 2021, 6:45 AM

Руският войник

763 1 0

                                  Руският войник

 

 

Наш освободител руският войник, брат,

загивал в борба за нашата свобода.

Водил заедно на Шипка със своя събрат,

в борба с турците, загивали заедно с  ура.

 

И пак той дойде да се бие за родината,

не неговата родина а за България, нашата.

В студ и пек, слънце и дъжд той води борба,

падаше, ставаше не жалеше своя живота.

 

А народа български го посрещаше с цветя,

целуваше ръцете му с едно благодаря от душа.

И той се обръщаше и махаше им с усмивка,

ние сме братя не родни но братя по съдба.

 

И днес поглеждам на Альоша паметника,

и се събуждат в мен гордост и голяма тъга.

За загиналите руски войници за свобода,

за свободата на свойте братя, за България.

 

Благодаря ви войници, наши руски братя,

че сте зад нас в мир и в жестока война.

Ние близки сме по език и по добра душа,

благодарим ви за саможертва за родината.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...