Сложих раница на гръб

и ето ме - на пътя с върбите,

но порязах се на остър ръб

между живота и мечтите.

Кърви раната, кърви

с кръв горчиво сладка,

не спирам аз и времето върви,

и почивка няма дори за кратко.

Тихо е нощното небе

над пътя с върбите,

вятърът гребе, гребе

светлината от звездите.

Тихо е нощното небе

и плачат върбите,

вятърът сълзи гребе

и ги плиска в очите.

А раната кърви, кърви

и никога не спира,

времето върви, върви

и пътищата ни събира.