Ръбът на пътищата
942
0
0
Сложих раница на гръб
и ето ме - на пътя с върбите,
но порязах се на остър ръб
между живота и мечтите.
Кърви раната, кърви
с кръв горчиво сладка,
не спирам аз и времето върви,
и почивка няма дори за кратко.
Тихо е нощното небе
над пътя с върбите,
вятърът гребе, гребе
светлината от звездите.
Тихо е нощното небе
и плачат върбите,
вятърът сълзи гребе
и ги плиска в очите.
А раната кърви, кърви
и никога не спира,
времето върви, върви
и пътищата ни събира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
