Oct 13, 2009, 9:17 PM

Ръбът на пътищата 

  Poetry
693 0 0
Сложих раница на гръб
и ето ме - на пътя с върбите,
но порязах се на остър ръб
между живота и мечтите.
Кърви раната, кърви
с кръв горчиво сладка,
не спирам аз и времето върви,
и почивка няма дори за кратко.
Тихо е нощното небе
над пътя с върбите,
вятърът гребе, гребе
светлината от звездите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??