27 sept 2005, 18:27

Ръката отмаляла

  Poesía
1.2K 0 5

Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта –
пепел, разпиляна по клоните,
оголени от вятъра.
Гори земята,
изсъхнала в безводието си.
Разкъсват се недрата,
а стълба -
е знак за този,
който може да го следва...

Пироните
са сребърните запетайки
след името, вдълбано върху кръста.

Ръката, отмаляла,
дописва ненаписаното - в бяло…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Среброто гони злото,ти привличаш сьс словото-чудесно е!
  • Благодаря Веси, даваш сили!
  • Тези, които дават сили за да продължим
    до края ако има такъв
    И разбираем е за този който вниква...
    Законите
    са за онези които имат нужда,
    сърцето знае
    и ги спазва...
  • Ръката е силна ...да пише!!Следвай знака И бъди!!
  • Сребърните запитаи, които отсичат Словото
    на словеса и стихове,
    които правят Смисъла разбираем,
    а Закона, опростим.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...