Sep 27, 2005, 6:27 PM

Ръката отмаляла

  Poetry
1.2K 0 5

Пироните се врязват
в дланта, разтворена от обич.
Плачът гори в ушите
и пали думите преминали…
На хоризонта –
пепел, разпиляна по клоните,
оголени от вятъра.
Гори земята,
изсъхнала в безводието си.
Разкъсват се недрата,
а стълба -
е знак за този,
който може да го следва...

Пироните
са сребърните запетайки
след името, вдълбано върху кръста.

Ръката, отмаляла,
дописва ненаписаното - в бяло…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Среброто гони злото,ти привличаш сьс словото-чудесно е!
  • Благодаря Веси, даваш сили!
  • Тези, които дават сили за да продължим
    до края ако има такъв
    И разбираем е за този който вниква...
    Законите
    са за онези които имат нужда,
    сърцето знае
    и ги спазва...
  • Ръката е силна ...да пише!!Следвай знака И бъди!!
  • Сребърните запитаи, които отсичат Словото
    на словеса и стихове,
    които правят Смисъла разбираем,
    а Закона, опростим.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...