29 ene 2009, 16:53

С Амалия в Москва

571 0 4

                                    С Амалия в Москва

 

                         Москва, Кремъл, Конгресната зала.

                         Гледахме един чудесен балет.

                         В двора - топ и огромна камбана,

                         накрая влязохме в един кабинет.

 

                         Тука Ленин и Сталин са работили,

                         и Жуков е докладвал как ще победи.

                        Кажи ми, дали някога сме мислили,

                        че тук ще останат и нашите следи?

 

                        После Останкино - Телевизионната кула,

                        на "седмото небе" сме двамата с теб.

                       Под нас е цяла Москва - гледка красива,

                        над нас пръска лъчите си мощният Феб.

 

                       На Червения площад стъпки отекват,

                       караулът се сменя от войници напети,

                       пред мавзолея посетителите не секват!

                       Братушки, приемете нашите привети!

                                  1972 год.  Москва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Москва, Москва, как беше казал Смирненски, Звезда на нови времена.
    Мисля че не е сбъркал. Но това е темата на бъдещето.
  • За времето си е било магия -
    да стъпиш на Червения площад!
    Да бях и аз така, не бих го скрила
    и като тебе щях да се дивя!
  • И тук благодаря!
  • Москва си е...Москва...Кремъл си е...Кремъл...Русия...си е Русия...
    и вие...Асен и Амалия...и топли спомени в стих...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...