29.01.2009 г., 16:53

С Амалия в Москва

570 0 4

                                    С Амалия в Москва

 

                         Москва, Кремъл, Конгресната зала.

                         Гледахме един чудесен балет.

                         В двора - топ и огромна камбана,

                         накрая влязохме в един кабинет.

 

                         Тука Ленин и Сталин са работили,

                         и Жуков е докладвал как ще победи.

                        Кажи ми, дали някога сме мислили,

                        че тук ще останат и нашите следи?

 

                        После Останкино - Телевизионната кула,

                        на "седмото небе" сме двамата с теб.

                       Под нас е цяла Москва - гледка красива,

                        над нас пръска лъчите си мощният Феб.

 

                       На Червения площад стъпки отекват,

                       караулът се сменя от войници напети,

                       пред мавзолея посетителите не секват!

                       Братушки, приемете нашите привети!

                                  1972 год.  Москва

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Москва, Москва, как беше казал Смирненски, Звезда на нови времена.
    Мисля че не е сбъркал. Но това е темата на бъдещето.
  • За времето си е било магия -
    да стъпиш на Червения площад!
    Да бях и аз така, не бих го скрила
    и като тебе щях да се дивя!
  • И тук благодаря!
  • Москва си е...Москва...Кремъл си е...Кремъл...Русия...си е Русия...
    и вие...Асен и Амалия...и топли спомени в стих...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...