Jan 29, 2009, 4:53 PM

С Амалия в Москва

  Poetry » Love
569 0 4

                                    С Амалия в Москва

 

                         Москва, Кремъл, Конгресната зала.

                         Гледахме един чудесен балет.

                         В двора - топ и огромна камбана,

                         накрая влязохме в един кабинет.

 

                         Тука Ленин и Сталин са работили,

                         и Жуков е докладвал как ще победи.

                        Кажи ми, дали някога сме мислили,

                        че тук ще останат и нашите следи?

 

                        После Останкино - Телевизионната кула,

                        на "седмото небе" сме двамата с теб.

                       Под нас е цяла Москва - гледка красива,

                        над нас пръска лъчите си мощният Феб.

 

                       На Червения площад стъпки отекват,

                       караулът се сменя от войници напети,

                       пред мавзолея посетителите не секват!

                       Братушки, приемете нашите привети!

                                  1972 год.  Москва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Москва, Москва, как беше казал Смирненски, Звезда на нови времена.
    Мисля че не е сбъркал. Но това е темата на бъдещето.
  • За времето си е било магия -
    да стъпиш на Червения площад!
    Да бях и аз така, не бих го скрила
    и като тебе щях да се дивя!
  • И тук благодаря!
  • Москва си е...Москва...Кремъл си е...Кремъл...Русия...си е Русия...
    и вие...Асен и Амалия...и топли спомени в стих...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...