7 mar 2009, 8:58

С аромат на кафе 

  Poesía » De amor
655 0 7


"А ти че ме отхвърли
като любов, отхвърли ме."
(от писмо)


Престани да се оплакваш
и измъчваш!
Небосводът ти е станал
черен и пустинен -
лирата му - месец
от бури и мълнии
стене.
Звездите му са се превърнали
в сълзи-потоци.
В него даже светлинка не проблясва!
Казваш, че постоянно съм
в мислите ти?
Ако спреш да раздаваш ключове...
и литнеш към мен,
все някой ден
ще влезеш в дома ми.
Казваш, че и в съня си
ме обичаш?
Това не е ли моментът,
в който трябва
да ме прегърнеш?
Пак от щастие взривяваш!
Слънце, направи ми кафе!

(По-сръчен си, отколкото
предполагах!)

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??