7.03.2009 г., 8:58

С аромат на кафе

851 0 7


"А ти че ме отхвърли
като любов, отхвърли ме."
(от писмо)


Престани да се оплакваш
и измъчваш!
Небосводът ти е станал
черен и пустинен -
лирата му - месец
от бури и мълнии
стене.
Звездите му са се превърнали
в сълзи-потоци.
В него даже светлинка не проблясва!
Казваш, че постоянно съм
в мислите ти?
Ако спреш да раздаваш ключове...
и литнеш към мен,
все някой ден
ще влезеш в дома ми.
Казваш, че и в съня си
ме обичаш?
Това не е ли моментът,
в който трябва
да ме прегърнеш?
Пак от щастие взривяваш!
Слънце, направи ми кафе!

(По-сръчен си, отколкото
предполагах!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...