Mar 7, 2009, 8:58 AM

С аромат на кафе

  Poetry » Love
854 0 7


"А ти че ме отхвърли
като любов, отхвърли ме."
(от писмо)


Престани да се оплакваш
и измъчваш!
Небосводът ти е станал
черен и пустинен -
лирата му - месец
от бури и мълнии
стене.
Звездите му са се превърнали
в сълзи-потоци.
В него даже светлинка не проблясва!
Казваш, че постоянно съм
в мислите ти?
Ако спреш да раздаваш ключове...
и литнеш към мен,
все някой ден
ще влезеш в дома ми.
Казваш, че и в съня си
ме обичаш?
Това не е ли моментът,
в който трябва
да ме прегърнеш?
Пак от щастие взривяваш!
Слънце, направи ми кафе!

(По-сръчен си, отколкото
предполагах!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...