10 dic 2007, 13:40

С аромат на теб

4.3K 0 67
   

 

Голите ти мисли ме влудяват...

С поглед ме събличаш, мълчаливо, 

очите ти ме цяла пожелават,

но ме гледат някак колебливо.

Ароматните ти устни ще потърся

и ненаситно аз ще ги опитвам.

С целувки-жар ще ги поръся,

моите във твоите ще впивам.

Дрехите от себе си ще махна -

обеците, колието и грима.

Просто аз пред тебе ще застана,

ще превърна във вечност и мига.

Тази нощ ще бъда само твоя,

по-гола и от всякога - пред теб!

Притежанията свои ще заровя,

ще бъда истинската, без сюжет.

Хиляди луни за нас ще светят,

ще ги заплета във своите коси,

а аз ще бъда цялата във трепет...

Искам те, при мене остани!

Раните с любов ще ти лекувам,

да бъда билка за теб ми позволи!

Друг така не мога да целувам!

..............................................

Но се събудих... а до мене ти не си!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва мотива за красивия сън, от който не исакш да се събудиш, а събудиш ли се, реалността изобщо не е розова!!!Аз също съм писала нещо такова, но то не може да се равнява с твоето! Страхотно е!Поздрав!
  • Хареса ми! Дано сънят се сбъдва често!
  • Великолепен стих,Люси и нека да не е само сън!
  • Не винаги любовта е до нас, по - важно е ние да сме до нея - винаги!Поздрави за прекрасния стих!
  • Пращам ти аромат от София! Със симпатии, че прочете нещо и от мен, те поздравява Руси - един петдесетгодишен младеж!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...