10.12.2007 г., 13:40

С аромат на теб

4.3K 0 67
   

 

Голите ти мисли ме влудяват...

С поглед ме събличаш, мълчаливо, 

очите ти ме цяла пожелават,

но ме гледат някак колебливо.

Ароматните ти устни ще потърся

и ненаситно аз ще ги опитвам.

С целувки-жар ще ги поръся,

моите във твоите ще впивам.

Дрехите от себе си ще махна -

обеците, колието и грима.

Просто аз пред тебе ще застана,

ще превърна във вечност и мига.

Тази нощ ще бъда само твоя,

по-гола и от всякога - пред теб!

Притежанията свои ще заровя,

ще бъда истинската, без сюжет.

Хиляди луни за нас ще светят,

ще ги заплета във своите коси,

а аз ще бъда цялата във трепет...

Искам те, при мене остани!

Раните с любов ще ти лекувам,

да бъда билка за теб ми позволи!

Друг така не мога да целувам!

..............................................

Но се събудих... а до мене ти не си!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва мотива за красивия сън, от който не исакш да се събудиш, а събудиш ли се, реалността изобщо не е розова!!!Аз също съм писала нещо такова, но то не може да се равнява с твоето! Страхотно е!Поздрав!
  • Хареса ми! Дано сънят се сбъдва често!
  • Великолепен стих,Люси и нека да не е само сън!
  • Не винаги любовта е до нас, по - важно е ние да сме до нея - винаги!Поздрави за прекрасния стих!
  • Пращам ти аромат от София! Със симпатии, че прочете нещо и от мен, те поздравява Руси - един петдесетгодишен младеж!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...