Dec 10, 2007, 1:40 PM

С аромат на теб

  Poetry » Love
4.3K 0 67
   

 

Голите ти мисли ме влудяват...

С поглед ме събличаш, мълчаливо, 

очите ти ме цяла пожелават,

но ме гледат някак колебливо.

Ароматните ти устни ще потърся

и ненаситно аз ще ги опитвам.

С целувки-жар ще ги поръся,

моите във твоите ще впивам.

Дрехите от себе си ще махна -

обеците, колието и грима.

Просто аз пред тебе ще застана,

ще превърна във вечност и мига.

Тази нощ ще бъда само твоя,

по-гола и от всякога - пред теб!

Притежанията свои ще заровя,

ще бъда истинската, без сюжет.

Хиляди луни за нас ще светят,

ще ги заплета във своите коси,

а аз ще бъда цялата във трепет...

Искам те, при мене остани!

Раните с любов ще ти лекувам,

да бъда билка за теб ми позволи!

Друг така не мога да целувам!

..............................................

Но се събудих... а до мене ти не си!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва мотива за красивия сън, от който не исакш да се събудиш, а събудиш ли се, реалността изобщо не е розова!!!Аз също съм писала нещо такова, но то не може да се равнява с твоето! Страхотно е!Поздрав!
  • Хареса ми! Дано сънят се сбъдва често!
  • Великолепен стих,Люси и нека да не е само сън!
  • Не винаги любовта е до нас, по - важно е ние да сме до нея - винаги!Поздрави за прекрасния стих!
  • Пращам ти аромат от София! Със симпатии, че прочете нещо и от мен, те поздравява Руси - един петдесетгодишен младеж!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...