Rois (Събина Брайчева)
478 947
14 mar 2009, 18:48

С аура на червени фенери 

  Poesía
656 0 5

А нима дъщерята на Дявола,
окъпана в тежки парфюми,
с мирис на нощ премаляла,
в афродитен безкрай те погуби?

Та нали беше само усещане,
с аура на червени фенери?
Нима в залеза изгреви срещнал си,
та нов ден във съня й намери?

Във очите й има светилища
на палитри от чужди копнежи.
Тя след всяка любов е умираща.
С всяка смърт идва дъх неизбежен,

прероден в полунощен оргазъм,
дар от апостол, дошъл да я погуби.
В душа непоискана своята ти не опази.
Най-боли да обичаш тази, която в всички други е влюбена.

14.03.2009г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно...
  • "Във очите й има светилища
    на палитри от чужди копнежи.
    Тя след всяка любов е умираща.
    С всяка смърт идва дъх неизбежен," - това е добро.

    Иначе с редакция може да стане много добро цялото. Поздрав.
  • Страхотно готин и смислен стих! БРАВО!
  • Красиво!Много ми хареса.
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??