С аура на червени фенери
А нима дъщерята на Дявола,
окъпана в тежки парфюми,
с мирис на нощ премаляла,
в афродитен безкрай те погуби?
Та нали беше само усещане,
с аура на червени фенери?
Нима в залеза изгреви срещнал си,
та нов ден във съня й намери?
Във очите й има светилища
на палитри от чужди копнежи.
Тя след всяка любов е умираща.
С всяка смърт идва дъх неизбежен,
прероден в полунощен оргазъм,
дар от апостол, дошъл да я погуби.
В душа непоискана своята ти не опази.
Най-боли да обичаш тази, която в всички други е влюбена.
14.03.2009г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
