А нима дъщерята на Дявола,
окъпана в тежки парфюми,
с мирис на нощ премаляла,
в афродитен безкрай те погуби?
Та нали беше само усещане,
с аура на червени фенери?
Нима в залеза изгреви срещнал си,
та нов ден във съня й намери?
Във очите й има светилища
на палитри от чужди копнежи.
Тя след всяка любов е умираща.
С всяка смърт идва дъх неизбежен, ...