С чашата към дъното
Всеки божи ден става със мисълта
как ще стисне в ръцете си чашката,
всеки ден върви по пътя към гибелта,
а така силна и неутолима е в него жаждата.
Всеки божи ден на ум все си повтаря:
"Днес наистина, наистина е за последно!"
До мига, когато кухненския шкаф отваря,
вижда бутилката и гледа щастливо, удивлено.
Всеки божи ден в нещо се превъплъщава,
става арогантен, понякога дори жесток,
зависим е, подвластен е, но не го признава, ...