С чашата към дъното
С чашата към дъното
Всеки божи ден става със мисълта
как ще стисне в ръцете си чашката,
всеки ден върви по пътя към гибелта,
а така силна и неутолима е в него жаждата.
Всеки божи ден на ум все си повтаря:
"Днес наистина, наистина е за последно!"
До мига, когато кухненския шкаф отваря,
вижда бутилката и гледа щастливо, удивлено.
Всеки божи ден в нещо се превъплъщава,
става арогантен, понякога дори жесток,
зависим е, подвластен е, но не го признава,
отрича всичко, сляп е за собствения си порок.
Всеки божи ден няма промяна - отново е пиян,
и само иска всички да го оставят на мира,
абсолютно от нищо животът му не е повлиян,
защото от алкохола той не чува и не разбира.
Всеки божи ден безмилостно гледа и лъже,
обещава да се лекува, но до утрешния ден,
тръгва уж за сбирка, мисли си, че така ще излъже,
и пак към алкохола от въздействието му пленен.
Всеки божи ден е все така, но той не спира.
Дали всичко това само зависимост се нарича?
Не вижда, че ще остане сам, как не разбира,
че до днес има някого, защото една жена го обича.
Всеки божи ден е ад, но и момент на изненадата,
пред вечната дилема: "Да пие или да не пие?"
Докато не осъзнае, ще живее само със заблудата,
че проблем няма, поредната глътка готов да отпие!
© fervor All rights reserved.
