С диханието свое...
Едва докосва мойте мигли
твоето дихание...
Трепетно мълчание...
Още един – последен щрих
в нишките на забранен романс
постави...
Не мисли за думите,
а нека чувствата говорят...
В дланите
дъхът ти – пръстите ми сгрява
и ледът топи се – уморен,
измивайки браздите от страха,
с разяждащия пясък от съмнения...
Аз до теб ще дойда... ще достигна
със диханието свое...
а... не със сянката си...
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados