С диханието свое...
Едва докосва мойте мигли
твоето дихание...
Трепетно мълчание...
Още един – последен щрих
в нишките на забранен романс
постави...
Не мисли за думите,
а нека чувствата говорят...
В дланите
дъхът ти – пръстите ми сгрява
и ледът топи се – уморен,
измивайки браздите от страха,
с разяждащия пясък от съмнения...
Аз до теб ще дойда... ще достигна
със диханието свое...
а... не със сянката си...
© Пенка Обновенска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
