May 9, 2014, 2:43 PM

С диханието свое

  Poetry » Love
833 0 1

С диханието свое...

 

Едва докосва мойте мигли

твоето дихание...

Трепетно мълчание...

Още един – последен щрих

в нишките на забранен романс

постави...

Не мисли за думите,

а нека чувствата говорят...

В дланите

дъхът ти – пръстите ми сгрява

и ледът топи се – уморен,

измивайки браздите от страха,

с разяждащия пясък от съмнения...

Аз до теб ще дойда... ще достигна

със  диханието  свое...

а... не със сянката си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • представих си го много картинно и ме хареса, само този „пясък“ някак си не ми се връзва в гамата от думи...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...