9 мая 2014 г., 14:43

С диханието свое

822 0 1

С диханието свое...

 

Едва докосва мойте мигли

твоето дихание...

Трепетно мълчание...

Още един – последен щрих

в нишките на забранен романс

постави...

Не мисли за думите,

а нека чувствата говорят...

В дланите

дъхът ти – пръстите ми сгрява

и ледът топи се – уморен,

измивайки браздите от страха,

с разяждащия пясък от съмнения...

Аз до теб ще дойда... ще достигна

със  диханието  свое...

а... не със сянката си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Обновенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • представих си го много картинно и ме хареса, само този „пясък“ някак си не ми се връзва в гамата от думи...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....