na4eava (Пенка Обновенска) na4eava (Пенка Обновенска)
48
9.05.2014 г., 14:43

С диханието свое

821 0 1

С диханието свое...

 

Едва докосва мойте мигли

твоето дихание...

Трепетно мълчание...

Още един – последен щрих

в нишките на забранен романс

постави...

Не мисли за думите,

а нека чувствата говорят...

В дланите

дъхът ти – пръстите ми сгрява

и ледът топи се – уморен,

измивайки браздите от страха,

с разяждащия пясък от съмнения...

Аз до теб ще дойда... ще достигна

със  диханието  свое...

а... не със сянката си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • selene727 (Северина Даниелова)
    selene727 (Северина Даниелова)
    представих си го много картинно и ме хареса, само този „пясък“ някак си не ми се връзва в гамата от думи...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0