С диханието свое
С диханието свое...
Едва докосва мойте мигли
твоето дихание...
Трепетно мълчание...
Още един – последен щрих
в нишките на забранен романс
постави...
Не мисли за думите,
а нека чувствата говорят...
В дланите
дъхът ти – пръстите ми сгрява
и ледът топи се – уморен,
измивайки браздите от страха,
с разяждащия пясък от съмнения...
Аз до теб ще дойда... ще достигна
със диханието свое...
а... не със сянката си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Обновенска Всички права запазени