9.05.2014 г., 14:43

С диханието свое

827 0 1

С диханието свое...

 

Едва докосва мойте мигли

твоето дихание...

Трепетно мълчание...

Още един – последен щрих

в нишките на забранен романс

постави...

Не мисли за думите,

а нека чувствата говорят...

В дланите

дъхът ти – пръстите ми сгрява

и ледът топи се – уморен,

измивайки браздите от страха,

с разяждащия пясък от съмнения...

Аз до теб ще дойда... ще достигна

със  диханието  свое...

а... не със сянката си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • представих си го много картинно и ме хареса, само този „пясък“ някак си не ми се връзва в гамата от думи...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...