Със душа да прегърнеш човека,
не с ръка и не с ласкави думи.
Не му казвай “това е навеки” -
нека сам твойте мисли да чуе.
Нека всяка частица от тебе
му говори, че ти го обичаш,
че готов си да носиш и бреме
и трънливи пътеки да чистиш.
И във делнични вечери тихи
взора негов с очи да прегърнеш,
после пламъци топли и диви
този поглед в телата разгърне…
С аромата на ласкаво лято
бурен вихър от дни да препуска
и да чувстваш сърцето си слято
чак до края, додето напуснеш.
© Криси Todos los derechos reservados