С душата...

20 ago 2015, 10:48

Poesía » Otra

299 0 0

С душата виждам и с душата чувам

на тоя свят синкопите тревожни.

Макар да знам – неволно съществувам,

за мене няма чувства невъзможни.

Вселявам се в окото на щуреца,

вода събирам в стъпка на кошута.

Закон са ми словата на мъдреца

и плача само с вятъра нечуто.

А после към звездите махам дълго –

там някъде живеят принц и роза.

О спомена за теб опряла хълбок,

заспивам във ембрионална поза.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.