С душата...

Aug 20, 2015, 10:48 AM

Poetry » Other

286 0 1

С душата виждам и с душата чувам

на тоя свят синкопите тревожни.

Макар да знам – неволно съществувам,

за мене няма чувства невъзможни.

Вселявам се в окото на щуреца,

вода събирам в стъпка на кошута.

Закон са ми словата на мъдреца

и плача само с вятъра нечуто.

А после към звездите махам дълго –

там някъде живеят принц и роза.

О спомена за теб опряла хълбок,

заспивам във ембрионална поза.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vladetoned (Владислав Недялков)

2015-08-20T16:47:24+03:00

Харесах, поздрави от мен!