С душата...

20.08.2015 г., 10:48 ч.

Поезия » Друга

296 0 0

С душата виждам и с душата чувам

на тоя свят синкопите тревожни.

Макар да знам – неволно съществувам,

за мене няма чувства невъзможни.

Вселявам се в окото на щуреца,

вода събирам в стъпка на кошута.

Закон са ми словата на мъдреца

и плача само с вятъра нечуто.

А после към звездите махам дълго –

там някъде живеят принц и роза.

О спомена за теб опряла хълбок,

заспивам във ембрионална поза.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.