С душата...
461
0
0
С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца,
вода събирам в стъпка на кошута.
Закон са ми словата на мъдреца
и плача само с вятъра нечуто.
А после към звездите махам дълго –
там някъде живеят принц и роза.
О спомена за теб опряла хълбок,
заспивам във ембрионална поза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
